-   Станах полицай заради разказите в Съюза на бившите барети

-   Станах служител на реда поради разказите в Съюза на някогашните барети за акциите им, Алексей Петров беше моят първи сенсей

-   Обществото има потребност от помощ в борбата против приложимост на дрога, размерите са пандемични

-   Не размерът на наказванията е проблем, а неналичието на своевременното им налагане

-   С тежката присъда за Кристиан Николов злото в България не беше изкоренено

-   Ако Министерство на вътрешните работи и прокуратурата си бяха свършили работата преди 4 година, нямаше да го има проблема “Дебора ” в Стара Загора

 

- Адвокат Таков, за какво бяхте на погребението на Алексей Петров. Какво ви свързва с него?

- Беше моят първи сенсей, индивидът, който при започване на 90-те ме вкара в света на източните бойни изкуства в карате залата на басейна “Спартак ”. Много хора, за които даже се колебая дали приживе са имали смелостта да го поздравят, в последните дни се упражняват да приказват какъв човек е бил, което не им прави чест. За мен Алексей Петров бе огромен мъж, добър човек, оказал помощ на доста хора и спортисти. Беше родолюбец и заслужен български офицер. Когато се е случвало да участвам на сбирки на членове на Съюза на някогашните барети, със унес съм слушал историите им за зрелищни арести или комични случки. Може да се каже, че тези разкази за героични подвизи значително образуваха у мен желанието ми да се причисля към системата на Министерство на вътрешните работи. Това за мен бяха мъже супергерои: уравновесени, с корав темперамент, извънредно невъзмутими и най-много с умения да вземат вярно решение в рискова обстановка, при която елементарният човек ще загуби почва под краката си. И над всички изпъкваше Алексей Петров със своите качества.

 

Ще напомня единствено образеца по какъв начин през 1985 година той дружно с други две барети - Пепи Руневски и Свилен Свиленов, задържат терориста Зорге от групировката “Баадер – Майнхоф ” на Централна гара с голи ръце, без създаден даже и един изстрел. Нека Алексей почива в мир!

 

Любомир Таков на погребението на Алексей Петров

 

- Всъщност мотивът да ви поканя за това изявление е необятно обсъжданата тематика за поправките в Наказателния кодекс, по силата на които Министерство на вътрешните работи стартира да изземва краткотрайно колите на пияни и дрогирани водачи. Депутати признаха, че няма точна уредба на тези дейности и в този момент ще преразглеждат текстовете. Какъв е казусът?

- В страната ни се следи рискова наклонност нормативни актове да се пишат за съответни хора и за гонене на имиджови цели, а не с цел да се уреждат трайно публичните връзки. Измененията бяха неуместни и безпринципни, тъй като политиците действаха напълно за добиване на изгоди от публичното неодобрение и това си пролича в некачествения артикул. Депутатите осъзнаха, че с порочната си самодейност навредиха на правоохранителните и правораздавателните институции, вместо да оказват помощ в битката против транспортните закононарушения. А обществото ни има потребност от помощ в борбата против използването на опиати, която е достигнала пандемични мащаби и която директно води до тежки произшествия с жертви.

 

- Но по какъв начин може да се реши казусът с хората, които сядат зад кормилото след приложимост на алкохол и опиати?

- С надалеч по-семпли ремонти. Например в този момент настоящата мярка за преустановяване на регистрацията  на автомобила има дисциплиниращ резултат - от 6 месеца до 1 година Този период може да бъде повишен. Защо не при наново закононарушение, в случай че лидерът към този момент е наказан за шофиране след приложимост на алкохол или опиати, да се лишава от брошура за 10 година или даже до живот? Тогава българинът, който обича да кара, откакто е обърнал 1-2 чаши ракия, би се замислил дали не е по-добре да се прибере с такси пред заплахата да върви пеш цялостен живот.

 

- Как вземат решение този проблем в Западна Европа?

- В Германия и Швейцария санкцията е обвързана с размера на месечния приход на причинителя. Санкцията се усеща еднообразно в съразмерно отношение както от по-скромния, по този начин и от по-заможния човек. Ако е незает, каквито са множеството хора у нас с първокласни коли, или коли със наследник инвалиден стикер, може да се намерения за долна граница на глобата.

 

- По-високи санкции за предизвикалите гибел при произшествия ще имат ли резултат?

- Това не е вярно. В модерните правни системи срокът за отнемане от независимост се понижава. Така е и в страните от Европейски Съюз, към които, най-малко на книга, се числи и България. Тежките санкции не са работещ модел, изключително поради положението на местата за отнемане от независимост у нас. Тук ще дам образец с несъответстващото увеличение на наказванията при телесните повреди, случило се още веднъж в изискванията на медиен звук. При междинна телесна щета, даже наказването да е повишено с 2 година, то няма низък предел, т.е. още веднъж може да се наложи пробация. Ефективно би било да се постави низък предел на наказването, да вземем за пример от 1 до 6 година След първото си нарушение кварталният бияч може да получи условна присъда. Това ще го стимулира да има задоволително за обществото държание в границите на идващите от 3 до 5 година Ако има идващ случай на експанзия, тогава законът да се стовари върху него с цялата си мощ.

 

- Защитавахте Кристиан Николов по делото за гибелта на Милен Цветков. Натрапваха се аналогии с Георги Семерджиев. Какви са приликите и разликите в двата случая?

- Преди месец ми направи усещане мой сътрудник, който за ден обиколи съвсем всички телевизионни студия с карирания си костюм, пропускайки може би единствено това на телевизия “Епархийски глас ”, разяснявайки в елементи случай, по който взе участие като консултиращ юрист и по закон не би имало по какъв начин да се е срещнал със събраните по делото материали. Не съм бил зает със случая на Семерджиев и не е професионално и правилно да го разисквам.

 

Кристиан Николов (с маската) вилза в правосъдната зала.

 

Кристиан Николов макар младата си възраст и дребния житейски опит избра държание, което съгласно мен бе вярно. Той прояви покорност, сподели разкайване, което бе откровено, а не демонстрирано с оглед сполучлив излаз на делото, взе участие интензивно в двете етапи на процеса. Избра да приказва единствено там, където трябваше да бъде чут - в правосъдната зала. Прие ориста си да бъде грубо осъден заради публичната известност на потърпевшия от случая. С прекалено тежката присъда на Кристиан злото в България не бе изкоренено - черните летописи за починали по пътищата, смущаващите статистиките за открити пияни и дрогирани водачи, новините за умряли от опиати са всекидневие. Обществото ни не е узряло за сходен спор. Тук ще си разреша да изтъквам една мисъл на философа Адам Смит: “За да научиш хората да обичат справедливостта, би трябвало да им покажеш резултатите от несправедливостта ”. Може би едвам тогава ще тръгнем в някаква позитивна посока като общество.

 

- Как се трансформират нещата с решението на Върховен касационен съд, където се приема, че Николов е работил при възможен предумисъл?

- Продължавам да настоявам, че вярната подготовка на действието е в началото дадената от определения на инцидентен принцип прокурор Христова. Целта на смяната на наблюдаващите прокурори и оттова на правната подготовка на действието на Кристиан бе в изискванията на нагнетеното в обществото напрежение от пандемията да не избухне неодобрение след приключване на оптималния по закон 2-месечен период за задържането под стража на Кристиан като причинител на по неволя действие. Ръководството на прокуратурата работи напълно политически, яхвайки вълната на публичния яд и употребявайки я за гланциране имиджа на институцията с най-нисък рейтинг на публично доверие. Така както в този момент работят депутатите в тази ситуация “Дебора ”.

 

Няма по какъв начин да лаская наблюдаващите прокурори по това дело, тъй като за всеки образован правист е ясно, че държанието на обвиняването на процедура представляваше корист с процесуални права и прекачване на топката в полето на съда, който трябваше да взима тежките решения в този развой. На въпроса за типа на действието доста професионално, ясно и тъкмо е дала отговор арбитър Шишкова, подписала правосъдното решение с изключително мнение.

 

Подхождам с огромно почитание към състава на Върховен касационен съд, който с болшинство одобри, че е налице възможен предумисъл, само че настоявам, че с това решение се сътвори един доста рисков казус. Макар да не основава наложителна правосъдна процедура, актът ще послужи като оръжие в ръцете на прокуратурата да фаворизира едни обвинени и да ощетява други, като употребява репресивния инструментариум, с който тя разполага, опцията ѝ да повдига безотговорно обвинявания и да постанова разнородни ограничения за процесуална насила.

 

- Имате ли връзка с Кристиан Николов, по какъв начин приема престоя си в пандиза?

- Прекара в приемно поделение на пандиза към 2 седмици и мина комисията по систематизиране. Съгласно избрания от Върховен касационен съд режим и след оценката на комисията на пандиза в София в този момент той е в затворническото общежитие “Казичене ”. Макар да е прекарал към този момент над година в ареста и пандиза, в този момент му е мъчно, като на всеки човек в неговото състояние - без семейство, без близки хора. Но както Кристиан самичък сподели на едно от съвещанията - той е приел ориста си. Цял живот ще изкупва виновността за породената покруса в фамилията на Милен Цветков, а също и в своето. Противно на облика, който медиите, държавното и най-много частното обвиняване построиха за него, Кристиан Николов е момче с добра душа, което, въпреки и по най-трудния метод, разбра кое е скъпото и значимото в този живот. Той стартира процеса по своето превъзпитание още по време на делото и имам вяра, че ще помогне на други хора, позволили житейски неточности, които са им коствали свободата, да трансформират своето отношение към живота и да се поправят.

 

- Запознат сте със случая с нарязаната от Георги Георгиев Дебора в Стара Загора. От професионален интерес ли го следите?

- По мотив хипотетичния причинител имам незадълбочен спомен, че същият и негови сътрудници от питейното заведение са попадали в полезрението ми. Става дума за престъпен случай отпреди 4 или 5 година Тогава в чалга дискотека в Стара Загора пострада момче. Беше пребито от охранители. Дошлите на място униформени чиновници и след това оперативни служащи бяха подходили официално към случая. Така не бяха упрекнати. За това способства най-много и бездушната работа на органите на районната прокуратура в града, които с право се глобяват от настоящето управление на държавното обвиняване. Този случай образно демонстрира проблемите при следствие на престъпни закононарушения в дребния град, когато в тях са забъркани представители на локалния бизнес. В последна сметка само от националната полиция реагираха отговорно. Санкционираха компания, тъй като имаше нарушавания по организацията на охранителната активност в обекта. Тази липса на навременна глоба води до образуване на едно възприятие на безотговорност у причинителите на сходен жанр действия. Ако тогава този човек беше съответно и навременно осъден, по всяка възможност не би се стигнало до случая “Дебора ”. Не размерът на наказванията е казусът, а неналичието на своевременното им налагане. Ако наказванията закъснеят, губят смисъла си.

 

Георги Георгиев взел участие в побой над момче още преди 4 година, само че казусът е заметен

 

- Адвокат сте на Васил Михайлов, който стана прочут като прокурорския наследник от Перник. Вече е на независимост, макар че имаше сигнал за принуждение над приятелката му. Докъде стигна тази инспекция? Ще го опазите ли от ново влизане в ареста?

- Аз не съм аставник на Васил Михайлов и не мога да давам отговор за неговото образование и държание в обществото. Моята работа е да го пазя и да се преборя той да получи заслужено правосъдно решение. От включването ми по делото показахме ясно, че той ще бъде кооперативен и ще се отнася с почитание към институциите и участниците в процеса. Васил стана жертва на непремереното си изявление, подбудено от нездравия медиен интерес към него. Ако не беше прокурорски наследник, може би името му от дълго време щеше да е забравено от вас, публицистите. Дали е домакински принудител - не, най-малко по делото няма данни за това. Не прави чест на прокуратурата, че се опита да показа превратно тези компликации в връзките на Михайлов и неговата другарка. Действително Софийският областен съд анулира в началото взетото решение да облекчи мярката му за неотклонение. По мое мнение това стана още веднъж в резултат на медийния напън, оказан върху членовете на състава, и след предоверяване само на версията, изложена от наблюдаващия прокурор, за който ние имаме всички учредения да считаме, че е преднамерен по отношение на Васил, и при несъобразяване с произнасяния на способените правосъдни органи по отношение на въпросите, свързани с налаганите дисциплинарни ограничения по отношение на Михайлов във връзка държанието му в пандиза в Бобов дол. По тематиката Васил Михайлов има един различен факт, който за мен персонално провокира повече интерес и още веднъж е обвързван с изказването на основния прокурор за прокурори, които позволяват формалистично и даже бездушно практикуване на своите пълномощия. Преди година, по време на абитуриентските балове, в цялостно с хора заведение в Перник влиза мъж с военен револвер, който стартира да гърми по Васил Михайлов като в каубойски филм. В последна сметка съумява да го улучи, като с изключение на Васил ранява още няколко души - учителка и зрелостник. Някои пеналисти биха дефинирали това действие като опит за ликвидиране, други адвокати - като безчинство, осъществено с извънреден цинизъм и смелост. Все още не знам по какъв начин наблюдаващият прокурор е квалифицирал държанието на стрелеца, тъй като над 13 месеца по делото няма обвиняване. Вярвам, че с цел да бъде някой добър арбитър, прокурор, служител на реда или юрист, с изключение на образован правист той на първо място би трябвало да бъде първокласен човек. Надявам се България да стартира да създава повече такива персони, тъй като те са дефицитни във всички сфери на публичния живот.

 

Васил Михайлов беше арестуван през юни предходната година

 

- Вие пръв атакувахте наредбата, по която се открива използването на алкохол и опиати във Върховен административен съд. Какво се случи? Има проблем и с кръвните проби на водачите - излизат постепенно. Сега ще купуват нова техника.

- Още през 2020 година като юрист на обвинените тогава Явор Бахаров и Кристиан Николов желаех от Върховния административен съд да анулира напълно или отчасти тази разпоредба. Не без напъните на прокуратурата и доближените медии атакуването на наредбата бе възприето като опит за шиканиране на наказателните каузи, водени против подзащитните ми. Обществото не обърна внимание на същинските подбуди да сезираме Върховен административен съд - да сигнализираме за ненадежността на методиката за проучване на водачите. Хаосът, който се случва в последната година с вълната от подправено позитивни резултати, с спорните проучвания на кръвни проби, проблемите със съхраняването на пробите, бе предупреден. Този безпорядък обаче нанася тежки вреди - унищожава ориси, обърква животи. Институциите в типичния си жанр претендираха, че няма проблем, а той е много сериозен и на гърба си го усетиха даже чиновниците на Министерство на вътрешните работи, когато започнаха да ги ревизират всеобщо за опиати и алкохол. Централният полицейски профсъюз на Министерство на вътрешните работи също сезира Върховен административен съд с искане да анулира наредбата като оскъдна и незаконосъобразна, три години след моя опит. Делото е планувано за 1 ноември 2023 година и го чакам с интерес.

 

Наредбата не е настояща, не е добре направена, основава повече проблеми, в сравнение с решения. Един от главните недостатъци в нея е, че тя не съдържа точни критерии при тестванията, при които да се разграничава използването на опиати от метаболити на някои позволени за приложимост медикаменти. Отделните страни в Европа са възприели друг метод при криминализирането на ръководството на моторни транспортни средства след приложимост на опиати. В страни като Австрия, Холандия, Унгария Хърватия, Кипър и Малта би трябвало да се потвърди, че използваните опиати имат въздействие върху държанието на водача. За такова проучване трябват особено готови експерти. Другият метод е “нулевият толеранс ”. Прилага се във Франция, Италия, Литва, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Швеция. За наказателно гонене е належащо единствено приложимост на опиати от водачите. Има и така наречен “нулев толеранс с гранични стойности ” с закрепени граници за обособените наркотични субстанции в кръвта с избран от закона най-малко.

 

В България се ползва цялостен нулев толеранс. Не се открива дали лидерът е повлиян от използваните опиати. Не е посочен подобаващ ред на определяне на използването на наркотични субстанции или техни аналози, като подобен е очакван в наредбата. Недопустимо е процесът на определяне на обективната истина да бъде стеснен от административни разпореждания. В този смисъл има несъгласие сред наредбата и Наказателен кодекс по въпросите належащо ли е наркотичните субстанции и техните аналози да са открити в кръвта на дееца или може да се откри по всеки различен прочут на науката метод - посредством проучване на биологични проби урина, слюнка, пот или коса да вземем за пример. На последващо място не е изяснено до кой миг ще е налице предумисъл у дееца, доколкото всеки един от методите за разбор на биологични проби открива приложимост на наркотично вещество в интервал, друго далечен във времето от момента на проучването. В самата разпоредба липсват надлежни критерии за това кои от откритите субстанции в кръвен тест обективно сочат на приложимост от страна на лидера на наркотично вещество и в какъв интервал от време преди инспекцията, което да обоснове публичната заплаха на действието му и нуждата от осъществяване на наказателна отговорност. Безспорно в такива хипотези рискът от реализиране на наказателна принуда над почтени лица е сериозен. Ще Ви дам образец. Нека е с марихуана, защото следите от нея се задържат най-дълго в кръвта. посещавате през уикенда Нидерландия, където се позволява използването на меки опиати като канабис във всичките му форми (трева, хашиш или хашишово масло) и на някои типове халюциногенни гъби. Там в записано кафене, така наречен “кофишоп ”. Вие консумирате 1 цигара канабис. Прибирате се в България и идващия уикенд решавате да посетите Ваши родственици в провинцията. При инспекция на пътя, без да са налице забележими признаци, реакции или държание, които сочат на такава приложимост, Вие давате позитивен резултат за съществуване на наркотично вещество в организма. И отсам стартира Вашата битка с институциите – от задържането Ви за 24 часа като причинител на закононарушение, през покачване на обвиняване и налагане на съответната мярка за процесуална насила, през битката да докажете невинността си пред съда. Която в доста сходни случаи е мъчно постижима цел. Тук изниква напълно резонният въпрос: а по какъв метод Вашето държание е било повлияно от използваното преди 5 или повече дни наркотичното вещество? Каква е публичната заплаха на действието? Има ли такава изобщо? Кой е по-опасен: недоспалият лидер, чиито реакции са също по този начин забавени както на използвалият алкохол или опиати подобен? Или този, който е пушил трева преди седмица?

 

Аз самият съм безспорен трезвеник и съперник както на алкохола, по този начин и на всевъзможни позволени или неразрешени субстанции, които въздействат върху мозъка и нервната система – било то стимуланти или транквиланти. Лично аз бих избрал методът на „ нулевия толеранс “, само че той е недопустим за българина и неговите обичай и менталност. За страдание действителността е такава, че опиатите са всеобщо събитие както измежду по-бедни и необразовани, по този начин и измежду богати, образовани и съумели хора. Методът „ повлияване/ влияние “ също не смятам за приспособим към родните условия, още веднъж с оглед народопсихологията ни. Тук следва да се разчита на експертното мнение, т.е. на човешкия фактор, и точно това прави метода рисков, заради заплахата от волна или неволна човешка неточност.

 

Може би нормотворецът би трябвало да се замисли за „ нулев толеранс с гранични стойности “. Това значи, че както законодателят е приел, че има стойности, в които алкохолът не повлиява способността за шофиране, по този начин следва същото да бъде признато и за наркотичните субстанции. За да се случи това нещо обаче – с цел да няма ощетени невиновни жители или отговорни такива, които да се измъкват сред капките, би трябвало да имаме доста на брой, добре оборудвани, конкуриращи се лаборатории и добре готови специалисти в тях.

 

Към момента нито една от лабораториите, извършващи активност по определяне концентрацията на алкохол в кръвта и/ или използването на наркотични субстанции или техни аналози не има акредитация за осъществяване точно на тази съответни действия. Акредитацията на лаборатории, извършващи активност по определяне концентрацията на алкохол в кръвта и/ или използването на наркотични субстанции или техни аналози е наложително да бъде издадена от единствения народен за Република България орган, организиращ, координиращ, управляващ и извършващ процеса по акредитация, а точно – Изпълнителна организация „ Българска работа по акредитация “. Кръвните проби на тестваните водачи от цялата страна се работят само във ВМА. Аз не съм видял на интернет страницата на БСА Химико-токсилогична лаборатория на ВМА да е отразена като такава с годен документ. От момента на вземането на тестът, до предаването й във ВМА не е известно на обществеността нито дали се съблюдава реда за съхранението им, нито дали се транспортират според одобрените условия за това. Това, както и монополното състояние на ВМА първо основава предпоставки за необективност и второ забавя правенето им със приблизително към 4-5 месеца, а това се явява в ущърб както на проверяващите органи, по този начин и на лицата, протичащи по тези наказателни производства. Това е по този начин, тъй като в един безразсъдно дълъг период, върху тях работят ограничения за процесуална насила и те са лишени от опцията да ръководят МПС или да се употребяват от колите си. Даже и при положение на вероятно преустановяване на производствата заради липса на закононарушение или необоснованост на обвиняването и след възобновяване на правоспособността им и отпадане на наложените ПАМ, противозаконното обвиняване за осъществяване на закононарушение по отношение на тези лица има мощно отрицателно отражение върху неимуществената им сфера.

 

- Адвокат сте и по каузи на закритото към този момент профилирано правораздаване. Има ли смяна след закриването му?

- Да, някои от някогашните профилирани прокурори към този момент имат кабинети в правосъдната палата. Макар и с нови административни адреси, мисленето на част от представителите на тези профилирани органи и като цяло в прокуратурата остава непроменено. Особено мъчно се работи в по-малките обитаеми места. Там най-фрапиращо не престават да се нарушават правата на обвинените, като на всяко тяхно предпочитание да се възползват от някое от предоставените им по закон права, се гледа като на опит да се шиканира процеса. Безпрецедентно се потъпква да вземем за пример конституционното обезпеченото право за избор на юрист и всеобщо се назначават аварийни бранители, които - по думите на мои клиенти, може би под боязън да не се конфронтират с локалните органи на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата, не дават добросъвестна и способена отбрана. За страдание тази процедура с назначението на аварийни защитни, без да е налице законово съображение за това, се възприема към този момент и в някои съдилища, най-много в пловдивския правосъден регион. Друг проблем е погазването на правото на очевидеца да се употребява от адвокатска отбрана по време на разпита си. Известни са ми случаи, при които сътрудници не са допускани да участват при осъществяване на дейности по следствието, а са оставяни да стоят по тротоари в дъжд и в зной, в чакални, в колите си и така нататък, което е в цялостно несъгласие с наредбите на процесуалния закон, а също и в недодялан прорез с дължимото към юриста почитание като към арбитър. Масово в прокуратурата не се съблюдават периоди за изговаряне по молби и претенции или изобщо липсват произнасяния. Инстанционният надзор от горестоящите прокурори се прави нерядко безусловно официално и постановленията имат по-скоро декларативна форма, в сравнение с дължимата по закон солидна обосновка. Проверките по сигнали до Инспектората при Висш съдебен съвет нормално завършват със мнение за липса на открити нарушавания, само че съгласно болшинството от сътрудниците, чието мнение и аз споделям, мандатът на правосъдните инспектори от дълго време е изминал и те не могат годно да продължат да извършват своите функционалности. Оттам идва и тяхната необективност, подбудена може би още веднъж от липса на предпочитание за борба с сътрудници, тъй като след приключване на мандата им във Висш съдебен съвет, те следва още веднъж да заемат местата си в съответните прокуратури. Напълно се солидаризирам с мнението на арбитър д-p Bacил Пeтpoв, че оставането на власт след периода, за който е даден мандат и без категорично съображение в норма от Конституцията – жестоко нарушава правилото на националния суверенитет и обръща определените от пълномощници на народа в недемократични господари на народа.

 

- Ефикасно ли е българското правораздаване?

- Проблемът с ефикасността на правораздаването е прекомерно мъчителна и деликатна тематика. От една страна е извънредно неправилна възприетата в последните години процедура хора от всевъзможни прослойки да си разрешават да разясняват, проучват и подлагат на критика работата на българските магистрати и на чиновниците в бранш “Сигурност ”. Това неизбежно изкарва ангажираните в тази активност под светлината на прожекторите и ги слага под мощен напън при взимане на решения, за които се изискват просветеност, професионализъм и рутина. Ще дам образец с движимостите лица от Стара Загора, които се водиха по делото с нараненото с нож момиче. Случаят на принуждение фактически е поразителен, само че е напълно неправилно да се оказва подобен напън върху медицинските експерти. Да приказват по делото се упражниха всевъзможни хора, за които се колебая да разполагат с цялата фактология по случая. Не може да се хвърлят такива аксиоматични изказвания в пространството, без изказващият се да е осведомен в елементи с проблема и без да разполага с нужната експертиза. В здравно умозаключение по мое дело със подобен предмет, се показва, че въпреки белезите от пострадване да имат дълготраен, непрекъснат темперамент и ще останат за цялостен живот и да са предизвикали оскверняване, те на практика не водят до решителна смяна на външния тип на потърпевшото лице, с цел да се одобри вероятно, че е налице обезобразяване. Това, което желая да кажа, е, че вещото лице е личност със специфични познания в дадена област и пристъпва към правене на експертиза едвам когато се запознае с материалите по делото. Също по този начин може и да изисква спомагателни данни с цел да извърши предоставената му задача. Изготвяйки такова умозаключение, то направеният извод следва да е стъпил на събраните доказателства към оня съответен миг. След като специалистът е изготвил своето умозаключение, то може да бъде атакувано по съответния процесуален път. Освен това вещото лице носи отговорност, в случай че даде погрешно умозаключение. В България се оказа, че има и различен извънпроцесуален прийом да се нападна заключението на движимостите лица – да участваш в утринния новинарски блок.

 

От друга страна се съгласявам и с казаното от основния прокурор за обвинителите, които бездушно и официално извършват функционалностите си. Такива хора не са нужни на правосъдната система. Пешеходец - татко на мой непосредствен другар - бе брутално прегазен от камион в центъра на София преди една година. Посред бял ден, пред многолюден пазар, място с доста очевидци, двамата от които с колата си препречват пътя на лидера на камиона, който прави опит да напусне местопроизшествието. Повече от една година по делото няма привлечено лице към наказателна отговорност, макар че делото е “изработено ” както се споделя на професионален диалект. Шофьорът освен, че не е упрекнат, само че даже и шофьорската му брошура не е конфискувана. Обикаля с камиона си и е въпрос на щастлива случайност, че не е предизвикал различен случай с съдбовен край. Дори и да бъде притеглен към наказателна отговорност, след толкоз дълъг интервал от действието, деецът няма даже да получи заповед за задържане по Закона за Министерство на вътрешните работи, камо ли пък някоя от тежките ограничения за неотклонение. Лишаваш човек от живот, бягаш от мястото на злополуката и продължаваш да си живееш по този начин, като че ли нищо не се е случило. Как оправомощените органи влияеха предупредително върху него и върху другите членове на обществото? Как му лишиха опцията да прави други закононарушения?

 

Как ще се откри вярната формула е въпрос на овластените лица, само че за мен като жител е значимо това да стане допустимо най-скоро, с цел да може най-малко тази част от държавния уред да действа съответно.

 

- Много се приказва и за домашното принуждение. Какво сочи практиката ви?

- Домашното принуждение е дълготраен проблем в България. Да, належащо е по-широк кръг от действия да се включат в хипотезите, при които се инициира произвеждане по общия ред, т.е. причинителят се преследва и от страната в лицето на прокурора. Но най-важното е българите да се научат да бъдат състрадателни, съпричастни, виновни към останалите, да почитат както институциите, по този начин и обособената персона с нейния светоглед, етническо самоопределение, вяра, убежденията и даже полова ориентировка. Това важи с цялостна мощ и за българския служител, който постоянно неглижира персоналните и фамилни проблеми на тези, които го търсят за помощ. Това от време на време води до тежък или даже съдбовен резултат. Депутатите можеше да се заемат с психическия тормоз, който в развитите общества се преглежда като домашно принуждение. Липсата на подобен закон слага доста хора в невъзможност, боязън и безвластие, които прерастват в следствие и във физическа експанзия. Попаднах на изследване, в което е открито, че над 50% от физическото домашно принуждение е разследване на психическо такова, траяло повече от една година. Как чакаме да има толеранс на пътя или в която и да е сфера, в случай че няма толеранс в фамилията?

 

CV

Роден през 1983 година

Магистър по право от Софийски университет “Св. Климент Охридски ”

От 2008 до 2014 година е чиновник на Министерство на вътрешните работи - действен служащ, проверяващ служител на реда, чиновник в българската секция на “Интерпол ”

От 2015 година е помощник по право на интелектуална благосъстоятелност в ТУ-София

От 2016 година е углавен юрист. Сред клиентите му са Явор Бахаров, Волен Сидеров, Данаил Ганчев, Димитър Спасов от “Делта Гард ”. Защитник по делата против Миню Стайков, Арабаджиеви, за убийството на Любо Полицая, прокурорския наследник

Инфо: 24chasa.bg

Тагове: Любомир Таков адвокат Дебора Стара Загора домашно насилие Васил Михайлов Кристиан Николов Милен Цветков Алексей Петров Георги Георгиев